Анализи
Как да ги разпознаете и как да работите с тях, без да изгорите психически
Има една стара поговорка в бизнеса: „Хората не напускат компаниите. Напускат шефовете си.“ Макар да звучи като клише, десетилетия организационна психология показват, че качеството на прекия ръководител е един от най-силните фактори за удовлетвореността от работата, професионалното развитие и психичното здраве на служителите.
Един добър мениджър може да направи и най-напрегнатата работа поносима. Един лош ръководител е способен да превърне иначе отлична позиция в ежедневен източник на стрес. Интересното е, че токсичното управление не изглежда по един и същи начин. Различните ръководители имат различни психологически модели, а това означава, че изискват и различен подход.
Нека разгледаме най-често срещаните типове.
1. Контролиращият шеф
Този тип ръководител изпитва силна потребност да знае всичко, което се случва в екипа. Иска да бъде копиран във всеки имейл, проверява детайлно всяка задача и трудно делегира отговорности. Често променя вече свършена работа, не защото е необходима корекция, а защото му е трудно да приеме, че някой друг може да изпълни задачата по различен начин.
Зад подобно поведение невинаги стои недоверие към служителите. Много по-често причината е собствената тревожност на ръководителя. Контролът му създава усещане за сигурност. Колкото повече информация получава, толкова по-спокоен се чувства.
Най-честата грешка на служителите е да възприемат това поведение като лична обида и да започнат открита битка за независимост. Обикновено резултатът е още по-засилен контрол.
По-работещият подход е друг. Изпращайте кратка информация за напредъка по задачите още преди той да я е поискал. Когато ръководителят вижда, че процесът е под контрол, постепенно намалява нуждата си да следи всяка стъпка.
2. Вечно недоволният шеф
Има ръководители, които сякаш никога не са доволни. Дори когато проектът е изпълнен отлично, разговорът неизменно се фокусира върху малкото останали недостатъци. Похвалите са рядкост, а критиките изглеждат безкрайни.
Подобен стил често създава усещането, че служителят никога не е достатъчно добър. С времето това започва да подкопава увереността дори на хора с отлични професионални качества.
Любопитното е, че много от тези ръководители вярват, че именно така мотивират екипа си. Според тях постоянната критика поддържа високи стандарти. На практика обаче тя често води до обратния ефект – хората започват да работят не заради желанието да постигнат успех, а от страх да не бъдат критикувани.
Ако работите с такъв ръководител, не превръщайте неговото одобрение в единствен критерий за собствената си професионална стойност. Измервайте работата си чрез конкретните резултати, обратната връзка от клиенти и колеги и собственото си развитие. В противен случай рискувате никога да не се почувствате достатъчно добри.
3. Шефът на хаоса
Ако всяка сутрин се чудите дали приоритетите от вчера все още важат, вероятно работите с шеф, който управлява чрез хаос. При него задачите непрекъснато сменят посоката си. Проект, определен като „абсолютен приоритет“ в понеделник, във вторник вече няма значение, а в сряда отново се оказва спешен. Служителите живеят с усещането, че постоянно догонват движеща се цел.
Подобни ръководители често са енергични, креативни и изпълнени с идеи. Проблемът не е в липсата на визия, а в липсата на последователност. Те трудно задържат вниманието си върху една задача достатъчно дълго, за да я доведат до успешен край, и неволно прехвърлят собствената си вътрешна хаотичност върху целия екип.
Работата с такъв мениджър изисква добра организация. След всяка среща изпращайте кратко писмено обобщение на договореното: какви са задачите, сроковете и приоритетите. Това не само намалява вероятността от бъдещи недоразумения, но и ви защитава, ако след няколко дни получите упрек, че „никой не е разбрал какво трябва да се направи“.
4. Невидимият шеф
На пръв поглед този тип ръководител изглежда лесен за работа. Не се намесва, не проверява постоянно и оставя хората сами да организират дейността си. Проблемът е, че отсъствието на контрол често означава и отсъствие на лидерство.
Невидимият шеф трудно взема решения. Избягва конфликтите, не дава ясна обратна връзка и рядко защитава екипа си пред по-високото ръководство. Когато възникне проблем, служителите остават сами да се справят с него. А когато всичко върви добре, липсата на признание постепенно започва да подкопава мотивацията им.
При подобен ръководител инициативата често трябва да идва от самите служители. Ако имате нужда от решение, не чакайте той сам да го предложи. Подгответе няколко конкретни варианта и поискайте избор между тях. Това значително улеснява човек, който изпитва затруднения да поема отговорност.
5. Емоционалният вулкан
Най-трудното при този тип шеф не е високото натоварване, а непредсказуемостта.
В един ден е усмихнат, дружелюбен и готов да подкрепи всяка идея. На следващия влиза в офиса раздразнен, критикува всички и създава напрежение заради най-дребните пропуски. Екипът постепенно престава да планира работата си и започва да планира собственото си поведение според настроението на ръководителя.
Подобна среда е изключително изтощителна. Когато хората не знаят каква реакция да очакват, голяма част от психичната им енергия отива не за работа, а за непрекъснато наблюдение на емоционалния климат.
Най-добрият подход е да не приемате тези промени лично. Ако шефът е склонен към силни емоционални колебания, не изграждайте самооценката си върху неговото настроение. Днес може да ви похвали, а утре да обезцени същата работа. Това не означава, че качеството ѝ се е променило за една нощ.
6. Харизматичният шеф
Този тип ръководител обикновено прави великолепно първо впечатление. Той е уверен, общителен, убедителен и умее да вдъхновява. Пред клиентите изглежда блестящо, а пред висшето ръководство създава усещане за силен лидер.
Проблемите започват вътре в екипа.
Понякога подобни мениджъри използват харизмата си, за да прикриват липсата на реален интерес към хората. Те лесно си присвояват чуждите успехи, трудно признават заслугите на служителите и очакват безусловна лоялност. Ако някой постави под съмнение решенията им, често реагират с раздразнение или започват постепенно да го изолират.
Работата с такъв ръководител изисква професионална дистанция. Документирайте собствените си резултати, пазете кореспонденцията по важни проекти и не разчитайте единствено на устни обещания. Харизмата е прекрасно качество, но не бива да замества прозрачността и справедливото отношение към екипа.
7. Истинският лидер
След всички трудни типове шефове е важно да си припомним, че съществуват и добри ръководители. Те не са съвършени и също допускат грешки. Разликата е в начина, по който се отнасят към хората.
Истинският лидер не управлява чрез страх, а чрез доверие. Поставя ясни очаквания, дава навременна обратна връзка и поема отговорност, когато самият той е сгрешил. Вместо да търси виновници, търси решения. Вместо да създава конкуренция между колегите, насърчава сътрудничеството.
Най-характерното за добрия ръководител е, че хората около него постепенно стават по-уверени, по-компетентни и по-самостоятелни. Той не се страхува, че някой ще го засенчи. Напротив – успехът на екипа е и негов успех.
Истинското лидерство не се измерва с това колко власт има един човек, а с това колко хора успява да развие след себе си.
Заключение
Прекарваме на работното си място една трета от живота си. Затова качеството на отношенията с прекия ни ръководител не е маловажен детайл, а фактор, който влияе върху психичното ни здраве, самочувствието и професионалното ни развитие.
Разбира се, никой шеф не принадлежи изцяло към един тип. Повечето хора съчетават различни черти и реагират по различен начин в зависимост от стреса, натоварването и личността си. Целта на подобна класификация не е да поставя етикети, а да помогне да разберем по-добре динамиката в работната среда.
Ако обаче всеки работен ден започва със свито сърце, ако постоянно се съмнявате в собствените си способности или усещате, че работната атмосфера системно подкопава самоуважението ви, си струва да си зададете един важен въпрос:
Проблемът наистина ли е във вас? Или просто работите за човек, който никога не е трябвало да бъде ръководител?
Добрата новина е, че професионалната ви стойност не се определя от един шеф. Един неумел мениджър може да направи работата ви по-трудна, но не може да определи истинските ви способности. Понякога най-важната стъпка в кариерата не е новата длъжност. Понякога тя е просто смяната на ръководителя.
#бизнес психология
