-
В градчето Арнщадат, Тюрингия, монаси започват бизнес: правят колбаси за продан. Основните съставки са мляно месо с чесън, черен пипер, кимион, майоран и, разбира се, благословията на Всевишния. Колбасите получават признание и 600 години по-късно ЮНЕСКО признава Thüringer Rostbratwurst (Тюрингски наденички) за обект на културното наследство.
-
Мюнхенският месар Сеп Мозер няма агнешки черва, от които да направи пържени наденички. Мозер изпраща помощника си да отиде да пазарува, но поради глупост и неопитост, той купил свински черва, които могат да се спукат при пърженето. В отчаянието си Мозер просто потопил наденичките в гореща вода и ги сварил. Така се раждат Weißwurst - основните наденички на Октоберфест.
-
Месарите от Франкфурт Карл Греф и Вилхелм Вьолсинг отчаяно се опитват да намерят своята ниша на пазара на наденички. И я намират - еврейското население на Франкфурт. Другите колбаси по онова време съдържат свинско месо, което автоматично ги прави некошерни. Греф и Вьолсинг решават да се възползват от ситуацията, като направят колбас без свинско месо. Новата франкфуртска говежда наденица (Frankfurter Rindswurst) остава единствената наденица със 100 % говеждо месо.
-
Херта Хеуер, собственичка на малка закусвалня в квартал Шарлотенбург, едва свързва двата края. Британски войници периодично ѝ оставят индийска смес с подправки за къри, а американски войници ѝ дават евтин кетчуп. На 4 септември 1949 г., както обикновено, Херта пържи наденички и добавя кетчуп и къри сос, за да пооправи лошото качество на следвоенните наденички. Така се ражда легендата и Currywurst се превръща в символ на Берлин.