Двойните стандарти не оставят място за справедливост и здраво общество

- Меги, няма как да не започна нашия разговор този път с ужасната катастрофа, отнела живота на журналиста Милен Цветков, с когото бяхте не само колеги, но и приятели. Първото, което ти написа в социалните мрежи, бе: „Не мога да повярвам, че Милен е загинал… Милен Цветков..”, и вероятно още ти е трудно да повярваш?

• Първото, което те удря при подобна внезапна загуба, заедно с шока от нея, е чувството за вина, заради всичко, което не си казал, не си направил и вече никога няма да направиш и няма да си кажеш с този човек. В следващите дни тъпо приемаш реалността.

- „..неговата директна и честна позиция беше добре дошла във всеки дом”, пишеш още и ми се иска да поговорим именно за честната позиция, която става все по-размито понятие в съвременната представа за журналистика.

• В журналистиката тя си е със същото съдържание. Виж, в псевдожурналистиката, честната позиция е повече от размита. Направо липсва. Сериозни медии, претенциозни медийни работници (не ми се обръща езика да ги нарека журналисти) не се притесняват да сервират на публиката „спомени за Милен Цветков”. Тези хора как точно ще ни пазят от популизма на властта, ако правят същото? Спомени?! Може би да почакаме поне да мине година, та тогава да почешем езици и да се почувстваме поне за малко бели, добри и неподкупни, нищо че сме до шията в л..на и всички знаят.

- А не е ли грозно да се изтъкват качествата и характера на един човек едва тогава, когато него вече го няма физически на този свят? Примерите, уви, не свършват със загубата на Милен Цветков..! Това погнуси и теб, съдейки по постовете ти…

• Милен поне го познават. А помниш ли Маркес? През 2014-та. Българският ФБ беше потънал в постове. Кой ли само не му писа? А като гледаш крайния резултат, не личи много последователи да има Маркес у нас. Некрофилията ме отвращава във всичките й форми. В подобни ситуации не мога да не отбележа, че некрофилите са много шумни. Много врява вдигат онези, които предпочитат да обичат и почитат „героите” във вид на добре отлежали трупове, по възможност загинали внезапно и мъчително. Колко от колегите, които писаха лични обръщения до Милен след смъртта му, писаха подобни обръщения до него на стените си, след като за пореден път го свалиха от ефир. Подозирам, че показателят ще е близък до нулата. А жалко – имаше голяма възможност той да ги прочете и да се почувства подкрепен, когато тази подкрепа му беше необходима. Откъде изпълзяха толкова „спомнящи” си го – също не зная. Когато ти е необходима подкрепа - обикновено няма никой. За тези хора искам да кажа, че още сега могат да направят нещо за другите силни и честни хора, които ще им „липсват” утре – тези, които още са живи. Можете са си направите списък и да действате веднага. Отвращава ме лицемерието, суетността, това огромно желание да се присламчиш, да се отъркаш в личността, която аудиторията обича. Аудиторията, хората не можеш да ги излъжеш. Хората обичат Милен. Заради мъжкото му държание, заради директността му, заради това, че не продаде, заради това, че не загуби чувството си за хумор, заради това, че не се оплакваше и никого не облиза. Но обичат Милен, а не постфактум скърбящите за него. А хората, които Милен обичаше, загубиха честен и талантлив приятел. Подобна загуба не се компенсира с нищо, затова и протича в мълчание.

- Мнозина реагираха гневно на твоята позиция за момчето, което отне живота на Милен Цветков след употреба на четири вида наркотик. Защо според теб?

• Защото ние всички се страхуваме, че утре или още днес, като спрем на светофар, някой може да ни тресне нас със същия резултат. Забравяме, че животът има повече фантазия. В държава с тройни стандарти може да се случи какво ли не: „Индиго”, Лим, дерета, мостове, тунели – всичко това е резултат от двойните и тройните стандарти при прилагането на законите. Различните стандарти и ненаказуемостта, при това нямам предвид тази, във вид на бухалка, която напоследък се размахва, и на която ама никой не вярва, а онази, която създава безотговорност и вреди, които дълго не могат да бъдат преодолени. В цитираните процеси - нека спрем да се самозаблуждаваме – всички сме съучастници. Поголовно и до един, без децата до 18 години. Да смелиш един, двама, трима души по на 22 години не е кой знае какво постижение. Умните хора си дават сметка, че „смилането” на следствията не променя причините, които са ги довели в реалността. Ама той така карал и преди години. Боже мой, какъв лош човек! А този, който е допуснал така да свикне да кара едно момче - той какъв е? На него затова ли му плащаме? Да събира данни и подкупчета, без да пречи? Да споменавам ли какви бабаитски екшъни щеше да има, ако зад волана на колата, ударила Милен, бяха роми? Двойните стандарти не оставят място за справедливост и здраво общество. „Предумишлено убийство” – мисля, че след няколко години държавата, ако осъди водача по този член, ще плати на Кристиян като за жертва на несправедлив процес, след като ни опраскат в Страсбург. И ще е правилно. И от тази перспектива също ми се гади, защото в главата на това момче, ще се бетонира принципът, че за някои всичко може, и че убийството също може да се размине. А какво да кажем за таткото на другото момче в джипа, убил Милен? Татко на годината! Да беше някой задръстен човек, да му простиш липсата на сърце, ама той е народен представител. Толкова бързаше да си измие ръцете и да се дистанцира от сина си, че всички разбрахме що за стока е. Честно казано, не искам да живея в страна, в която подобен „татко” създава и приема законите, по които живея.

- Наскоро чух в един филм репликата „Не бъркай правдата с правото”. Това ли се случва в действителност, особено в такива моменти, в които хората говорят свирепо за закони, мислейки, че така биха реабилитирали поне малко гнева или болката си?

• В подобни моменти в нас крещи страхът, а разумът, ако го има, шепне тихо. Най-жестоките регулации в Древен Рим са измислени от робите, когато са им давали възможност да ги предлагат. Жестокостта изобщо е свойствена на угнетения, несвободен, нещастен, превит човек. Хуманизмът е белег за просветеност. Ние разкъсваме следствията, за да не признаем, че съучастваме на причините. И колкото повече крещим, толкова повече си вярваме, тоест по-добре се самозаблуждаваме, че правим нещо. Всъщност, нищо не правим – само дерем гърло. Справедливостта често се бърка с правото. Преди 15-тина години, когато лично се убедих, че правната реалност често няма нищо общо с реалната реалност, ми беше много трудно да възприема факта. Ние много факти не искаме да приемем. И си получаваме тоягите заради това нежелание.

- Мислиш ли, че в България липсват истински граждански рефлекси?

• И граждански рефлекси липсват. И здраво обществено мнение - също липсва. Затова повечето ПР-и в България са смешни. За колко политици във властта можеш да кажеш със сигурност: този човек обича народа си, уважава го? Подобно твърдение дори е смешно. Кой наш политик, който е във властта сега, обича народа си? Сигурно има и такива. Допускаме го теоретично. Но не се сещаме за името, нали? Ние сме свикнали властта да ни мрази. Свикнали сме да ни наказва. Свикнали сме да ни се кара. Свикнали сме да ни обижда. Властта у нас е репресивна, тоест властта управлява чрез рестрикции, санкции, глоби, наказания. Не чрез създаване на условия за икономически просперитет, в случай че си съвестен гражданин. Ако не бях права, то повечето управляващи щяха да са си подали оставките, заради обиди към хората, които са им дали властта. Народът е суверен. И това звучи смешно у нас.

- Може би точно тази липса е провокирала в теб и желанието да продължиш емблематичното си предаване „Искрено и лично”, но в онлайн вариант и с много по-модерни дрехи? Какви бяха първоначалните реакции, които получи?

• През годините много хора пишеха, че трябва да направя нещо и да се върна на екран, защото предаването им липсва. „Нещо” и в този случай звучи странно. Какво да направиш, когато в една държава честни медии не са необходими на никого. Имам предвид и зрителите също. Те как да те защитят? Как защитиха Милен? Знаеш ли кои са изданията с най-ниска гледаемост и в ТВ7, и в ютуб канала „Искрено и лично” преди реорганизацията му – двете издания за причините, довели до банковия терор, заради които ни прекратиха договора. Същото е и с изданието, заради което ни спряха в Нова ТВ през 2009-та. На кого му е приятно някой да му дрънка, колко много може да се направи, ако си размърдаш мозъка, за да вникнеш в някои истини и факти. Развитието на видео платформите дава надежда, че можеш да стигнеш до хората, които искат да знаят. Искат да се учат, включително и на толерантност към чуждото мнение, на деликатно търсене на чуждото мнение и т.н. Затова в Ютуб има канал „ИСКРЕНО И ЛИЧНО”, в който има едночасови интервюта с личности, които имат постижения в областта, с която се занимават. Отново ще подчертая – едночасови интервюта (някои под час, някои над час, но всички около час). Не можеш да извадиш нищо стойностно от когото и да било за 5 или 10 минути в студийния конвейер. Можете за 10 минути да се посмеете и да се погъбаркате с някого, но ако говорим за интервю, което да те вдъхнови да вървиш напред, или да избереш позиция - 10 минути с още трима души, а и дори да си сам, са обречени на нулево съдържание, ако говорим за смисъл. Затова, когато това стана възможно, започнах. Докога - не знам. Ще видим.

- Любопитни са разговорите с Валентин Кулагин, и с Драго Симеонов, и с EVA, със Стефан Попов – Чефо… Каква е крайната цел, която си си поставила, защото виждам, че те не следват предвидимия тв подход, на който сме свикнали и гледаме от години?

• Нека разделим каналите. Драго, Чефо, Ивелин са правени лице в лице в студио под наем и са публикувани в ютуб канала „Искрено и лично”. Ева, Валентин, Гери Дончева, Вихра Петрова са разговори на живо в рубриката „Карантинка шоу” в инстаграм канала на „Искрено и лично” - основно в него правим анонси на ютуб канала. „Карантинка шоу” се роди като отговор на нуждата от живо общуване в условията на самоизолация с леката ръка на Вихрето - тя беше първа. После си помислих, че „Карантинка шоу” в инстаграм профила на „Искрено и лично” е чудесно място да се видя на живо с героите от вече направените интервюта: Драго, Иво, Чефо, Спенса, Кали и адв. Величков. Тях ги постваме веднъж на две седмици премиерно в петък в 20:00. А всяка седмица във вторник и петък от 19:00 върви „Карантинка шоу” в инстаграм. Засега ми е забавно. Подчертавам, обаче, че разговорите в „Карантинка шоу” няма как да бъдат задълбочени, те са симпатични, но повърхностни, защото липсва физическото присъствие на събеседника - дисплея на телефона върши работа, но ограничава общуването.

- Идейно е и името „Карантинка шоу”, което със сигурност е повлияно от моментната ни социална изолация заради коронавируса. Притеснява ли те това, което се случва не само у нас, но и по света?

• Това, което се случва и у нас, и по света, не се случва за първи път. Човечеството е преживявало подобни пандемии, преживявало е и самоизолации, виждало е и как омаловажаването на днешната опасност, е създавало сериозни проблеми, плащани обикновено от най-уязвимите. Трудните ситуации развиват. С ръка на сърцето: свикнахме и да се кихаме един друг, и да не си мием ръцете. И това не се считаше за проява на ниска култура. Вкъщи децата често ме упрекваха, че съм ги направила бацилофоби, защото са научени да си мият ръцете и да не кихат върху хора, а върху салфетка. В моята чанта никога не липсват мокри и сухи салфетки, сух сапун и флаконче с течност за почистване на ръцете. Обяснявала съм им как тези ми социалистически навици са ме предпазвали. В началото в bTV колеги се бяха заразили с хепатит В. Всички ни изследваха и имаше и други заразени. Аз бях спокойна преди изследванията, защото знам, че си мия ръцете. Сега са ми благодарни за тези си навици. Някои понаучиха повече за хигиената. Глупостта също се изяви. G5 мрежата - падаш и не ставаш… Знаещи хора като Бил Гейтс почти бяха анатемосани. Не е нужно да си Касандра или да участваш в заговор, за да екстраполираш пандемийките от 2000 година досега и да прибавиш активизацията и мащабите на туризма в съвременния свят, за да биеш камбаната: защо, неразумний юроде, планираш огромни бюджети за въоръжаване, и отделяш трохи за здравеопазване, при положение че е логично обратното! Политиците не са учени. Напоследък в цял свят, те, меко казано, не са учени, често не са и учили задълбочено. Така сме устроени, че не помним дълго и затова трябва да сме разтърсвани от време на време. Природата не се страхува да загуби изборите – така, че разтърсва качествено. Сега е на мода рефрена: „нищо няма да е същото”. Слушала съм го много пъти. Всичко ще е същото, ако не се променим. Хората сме мързеливи, все по-мързеливи, все търсим оня, който да мисли вместо нас, но в наша полза. Ако продължим да я караме в този дух, ще отворим повече работа на природата – ще трябва и с глад да ни възпитава. Да, ще пострадат много сектори – предимно тези, свързани с туризма, с офлайн развлеченията, но авангардните умове на човечеството винаги са измисляли начини за справяне. Просто не е лошо да се научим да ги уважаваме и да знаем повече. У нас, като послушаш медиите и почетеш постовете във ФБ, ти се струва, че клечим в пещерата до огъня, пощим се един друг и нечленоразделно реагираме на разказите на поредния жрец. Добре е да излезем от пещерата.

- Ти си от хората, които трудно могат да бъдат подведени от информация или масови нагласи. Работиш и сътрудничиш с колеги от Дания, Германия, Франция и други европейски държави. Имаш и доста успешно сътрудничество с Китай, по-конкретно с „Шанхай медиа груп”, която продуцира документален филм за инвестиционния климат в България, излъчен пред 100-милионна аудитория. Лесно ли се поддават хората на внушения според теб и основателни ли са страховете им в този момент?

• Виж, у нас сме лесно сугестируеми и то с минимум усилия, защото здравите гласове са без микрофони, но това е нож с две остриета. Неотдавна ми попаднаха методичките за обработка на общественото мнение в Русия. Ние отвратително много си приличаме с Русия и като политически похвати, и като реакции. В страните с утвърдена демокрация и граждански рефлекс е много различно. Там се случват скандали и с евросредства и с опити за укриване на важни за обществото факти, но дори в това не си приличаме – в реакциите и в последствията особено.

- Как си представяш близкото бъдеще? И осмеляваш ли се да правиш планове?

• Единственото добро на живота в блато е, че няма от къде да паднеш. Много българи не загубиха почти нищо през предишните кризи, защото нищо нямаха. Не, че дружно не обедняхме. Не, че заедно не загубихме икономическата си независимост, колкото и малка да е била. Но съдейки по наученото, не е било много болезнено. По повод плановете, сентенцията: „Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си” продължава да ме ръководи. А по отношение на близкото бъдеще, както и на по-далечното: ако целта ти е да трупаш знания, за да развиваш себе си, то можеш да си представиш и трудните моменти, и добрите ползи (усмихва се)

-** Не мога да не те попитам и как са децата, а също и внуците, защото голяма част от тях живеят извън България, а сега е еднакво напрегнато навсякъде?**

• Децата са добре. Малките растат и ми липсват. А големите котета са възпитани да са устойчиви и да не се сърдят на обстоятелствата, а да търсят пътища за решаване на задачите си. Вече имат варианти на решения и за моите задачи (усмихва се) и това радва.

Интервю на Анелия ПОПОВА