Най-много си харесвам предаванията, в които не се обаждам

**– “Искрено и лично” се завръща на екран след дългогодишна ваканция! Каква беше цената – от една страна, да го няма всичките тези години и от друга – да има отново шанса да съществува?
**

• Аз със сигурност нямах намерение да връщам „Искрено и лично” на екран. И съм от хората, които се разделят завинаги сравнително лесно! Но като подход, като начин на работа, с каквото и да се заема, винаги ще има „искрено и лично” в него. Просто няма как да бъде по друг начин. Но когато постъпи предложение да го върнем на екран, и аз вече бях направила този опит с психологията, ситуацията се промени. Моята първоначална идея беше да правя предаване „Искрено и лично: Опознай себе си”, но нямаше как да стартираме такова предаване в рамките на „Междинна станция”, а пък сега вече „Открий себе си” ще бъде част от „Искрено и лично”. И няма как „Искрено и лично” да бъде в стария си вариант, защото аз не съм същата. Това е мой авторски проект, който винаги през годините е отразявал моето развитие. Между другото зрителите много са ме развивали през годините, много неща са ми предлагали, аз в много техни съвети съм се вслушвала.

– А психологията не е ли малко трудно смилаема за аудитория, която може и да не търси, но е свикнала с някак по-лековати концепции?

• Ами не мисля, че зрителят е свикнал на лековати концепции, съдейки по отлива на зрители от телевизия. Ние, телевизионерите, много народ прогонихме от телевизията, давайки им някакви дъвки, от които те нямат нужда. Хубаво, ще послушаш нещо, което добре изглежда, което те отвлича от ангажиментите ти, от мислите ти тежките вечери или през деня, но то не променя живота ти. Хубаво, уж ще те отвлече, но на практика по-скоро ще те накисне по-дълбоко в проблемите ти. Аз смятам, че телевизията трябва да дава решения, не само да констатира с лекота „този е мошеник…” – трябва да може да казва как да се постъпи, къде се прави по друг начин. По-дълбоката подготовка изисква повече работа, повече усилия и затова си мисля, че не зрителите не искат по-задълбочени предавания, а няма кой да им ги предложи! И това е сериозен проблем за целия свят: опростачване на масите!

– Това „Искрено и лично”, което започна на 30 септември, действително е единственото предаване на основата на психология, което засега даже няма и конкуренция! Или има?

• Не знам… не ми е известно. Виж сега, аз смятам по принцип, че конкуренция не може да има, защото ако има някъде искреност и едно такова сърцато отношение към зрителите, то е само добре дошло. Това не е конкуренция, а начин да се издигне авторитета на телевизията като цяло. И е в услуга на всички телевизионери. Същото се отнася за лекарите, за юристите, за журналистите, за абсолютно всички. Предполагам обаче, че ще се навъдят и други такива предавания, с такава тематика, защото хората се интересуват от психология. Друг е въпроса, че както за психологията, както за икономиката, винаги ще има риск – да бъдат направени от хора, които недостатъчно добре телевизионно се изразяват. И в този случай ще страдат зрителите и ще получават не добре поднесени знания или сурогати, и тогава ще си кажат, както беше за мъжко-женската тема: „Докога ще ни занимават с такива глупости, докога едно и също?”. Вредните предавания без дълбочина докарват отлив! И отврат!

– Но когато се появи предаването „Споделено с…”, независимо дали с Вихра, с Камелия, с Кали, асоциацията веднага беше, че то копира „Искрено и лично” и едва ли не е откраднало концепцията му! Ти чувстваш ли подобна кражба?

• Телевизията отразява човешките отношения, отразява един и същ бит, тя не излъчва примерно за живота на пещерните хора в първобитнообщинния строй, така че тя няма как да изобрети някакво друго предаване, други теми… Винаги ще се движим около икономика, политика, социални връзки. Това, което е различно обаче, е подхода ти към зрителите и дадена тематика – ти самия, в екипа, трябва да разполагаш с хора, които са много дълбоки и много знаят. И във всеки един момент те могат да си намерят работа на друго място. И ти можеш да ги организираш и да работиш с тях, само ако на тях им е хубаво с теб. Нещо, разбира се, може да бъде копирано, но как можеш да се ядосваш на това, че те копират?! Можеш само да си щастлив от това, че някой смята тебе за образец и се опитва да направи същото. Той няма как да те обере, да те окраде, просто защото няма как да те стигне!

– Интересно ми е как успяха да те спечелят в своя отбор Иван и Андрей?

• Иван и Андрей са гъвкави хора. Млади хора, които на мен винаги ще ми харесват с това, че доста бързо и добре, и нагоре, се развиват. Те, като че ли, в момента са в своята епоха на фанфарите – те минаха през огън, през вода, сега следват фанфарите, надявам се да излязат от този период закалени, а не сломени. Защото това са страшните периоди – когато ти вървиш към успех, когато имаш някакъв комфорт (макар че те не ми изглеждат като хора, които живеят в комфорт). Иван и Андрей са изключителни реалисти, някак си не губят връзка с реалността, и с почвата под краката си. Това много ми харесва в тях! Истината е, че първата ми среща с тях не мина лошо, следващите обаче – в bTV, бяха много бурни. И аз дълго време не исках да чуя за тях. Но хубаво е, че преодоляхме тези отношения. Харесва ми, че и те  не таят някакви задни мисли. С това ме спечелиха. Освен това те ми дадоха пълна свобода в „Терминал 7” и аз правех два часа, кажи речи, каквото си искам. Друг е въпросът, че това беше малко тежичко… Но! Но… „Открий себе си” успя да спечели твърда аудитория – това мога да го кажа със сигурност. И то аудитория, която се интересува от психология, от отношения със себе си. Но, като кажеш „психология”, малко звучи като на научна конференция, не – ние даваме на зрителите едни крайни твърдения, по средата на които биха могли да открият някакъв баланс. И ако повечко хора се замислят за това, и си задават въпросите, които ние задаваме от екрана, то те ще си подредят мислите, и емоциите – а това вече е една голяма крачка напред към просперитета на българското общество. Защото се оказва, че това са тежки заблуди… Аз самата имах в началото такива заблуди.

– Какви заблуди по-точно?

• Ами смятах, че ако хората си съобщят проблемите, държавата ще ги разреши, ще ги чуе и ще ги промени. След това смятах, че проблема е в държавните институции, които не искат да чуват. След това разбрах, че там също работят едни симпатични, объркани, приятни хора, които са подвластни на своите си вътрешни закони, и законите на обществото, на личността си, на средата, в която се намират. Така че всички – като ги опознаеш – ги разбираш, но като цяло ние всички продължаваме да живеем гадно! Затова си мисля, че просто трябва малко да се ориентираме към себе си, да се обърнем навътре, тя и епохата била много подходяща за това – казва нашият астролог Кирил Горанов, и да променим отношението си към света. Може би тогава ще спрем да имаме някакви очаквания. Ще спрем да очакваме някой да дойде и да ни свърши работата. Да се обиждаме за това, че не се появява човек, който да свърши нашата работа.

– Трудно е, когато човек преминава през такъв период, след който е сломен – както споменаваш в примера за трудните периоди при Иван и Андрей. Ти също не може да не си имала такива етапи?

• Иван и Андрей имаха детски период, те даже не са били сломени изобщо никога. Те имаха този детски период, от който можеха и да не излязат, и да си останат едни големи момченца, на които никой не гледа сериозно. Те успяха да израснат над това, успяха да се откъснат от бебешкия си облик. Затова много ги уважавам. Много трудно се излиза от това, защото е много удобно да се правиш на малко дете. При мен такива преживявания… Аз принципно никога не си харесвам нещата; винаги, когато и, накъдето и да погледна, виждам само грешките. Аз винаги се моря от това, че може да бъде и по-добре. Най-много си харесвам предаванията, в които почти не се обаждам всъщност (смее се), защото тогава нямам претенции към себе си, а много си харесвам гостите. И вече смятам даже – да ходя по-малко подготвена в предаване. Защото когато съм подготвена – а това е почти винаги – на мен много ми се иска да се каже всичко, което смятам за важно да се каже. В този случай зрителите смятат, че прекалено много прекъсвам гостите, а аз ги прекъсвам, защото искам да извадя от тях това, което е важно по конкретната тема, която обсъждаме. Но разбира се, аз мога да ги оставя и да си кажат всичко… Както ми се случи между другото и по време на последното издание на „Съдът влиза”. Имаше една много симпатична възрастна жена, изключително разговорлива, не спираща да говори жена, която беше много сладка – г-жа Тодорка Димитрова. Тя искаше да ми разкаже абсолютно всичко – как някой звъннал на вратата, тя отваря, как казва „здравей”, облечена е така, времето е такова… И аз предупредих, че ако продължим да говорим с такива подробности, няма да стигне изобщо времето за това, за което е дошла. Защото телевизията работи първо с време, а телевизионното време много бързо минава. Затова прекъсвам доста често гостите, но в „Съдът влиза” нея просто я оставих, защото видях, че няма как. И тя си разказа всичко, но в крайна сметка не стана ясно какъв е проблема, и от какво точно тя не е доволна. Тя излезе с лошо чувство, че не е казала всичко, а пък аз излязох най-накрая отмъстена, че хората са осведомени защо прекъсвам гостите и защо това е в техен интерес!

– Мисля, че си малко садистична към себе си! И сякаш буквално слагаш всичко, постигнато, под шапката на грешките!

• Както разбрахме от първото предаване (30 септември, бел.ред) на „Искрено и лично”, това няма как да се промени (смее се). Аз мислех там, че съм постигнала нещо, но не е вярно. И даже сега, когато вече минаха първите пет записа, в момента, в който аз погледна в контролния монитор, виждам само къде е грешката. И това е може би някакъв тъп перфекционизъм! Виждам метлата, виждам оператора, който не държи камерата, виждам движението, което може да бъде по друг начин… Изобщо… досада зверска. 

– Първото предаване, в което ти бе гост, доколкото знам идеята на консултантите бе да успеят да те премоделират… Никакъв ефект ли нямаше все пак? Не е възможно!

• Отвратителни бяха (смее се). Аз в момента, в който се прибрах вкъщи, се оплаках на децата от консултантите. Казах: „Днес…”, но децата много интересно реагираха. Дора (най-голямата дъщеря на Миглена Ангелова, бел. ред) не ми обърна никакво внимание, защото тя самата е работила с мен в „Искрено и лично” като асистент и като редактор, и тя толкова не ми обръща внимание – нито на мен, нито на мъченията ми покрай предаването, просто защото знае, че на следващия ден те ще са минали, а аз ще съм намерила някакво решение, че съвършено и този път изобщо не ми обърна внимание. Адриана (едната от близначките на водещата, бел. ред) ми зададе много умния въпрос: „Казаха ли ти нещо, което ти не знаеш?” (смее се), което направо ме разби, защото… всъщност не. Но на мен в ефир дискомфорта ми дойде от там, че аз мислех, че малко съм се по посправила с това и дори имах очаквания, че най-малкото ще реагирам зряло. А аз реагирах точно като дете, което иска час по-скоро да му се махнат тези гадни каки и батковци от главата, и да го оставят на мира – да си доиграе играта!

– …но нямаше дори кой да го защити това дете!

• Да! Бях останала сама с тези лоши хора! И на всичкото отгоре, за разлика от моите основни гости в тези издания, където аз стоя до тях, и освен, че ги подкрепям, превеждам какво искат да кажат, жаля, обгрижвам и т.н., до мен не седеше такъв доброжелателен човек, който да казва – „хайде сега пък, хайде малко да посмекчим нещата, защо чак така…”. Само Весислава (Весислава Танчева, бел. ред) в един момент защити приказката (приказката „Дивите лебеди”, бел. ред) – даже не мен, а приказката, но… хубаво! Другото, което ме порази – аз винаги съм знаела, че и тримата са изключително умни хора – но че са чак такива рентгени… изобщо не си представях! Предварително бях попълнила анкетната карта – отговорих на 57 въпроса, бях много откровена и си мислех, че съм отговорила даже много изчистено, а като започнаха да ми изреждат неща, които дори не знаеш откъде са ги усетили… Заключенията, които те правят, могат да ги направят само, защото са много добре подготвени и защото много знаят. И освен че знаят, имат и сърца, и са много отзивчиви хора. Това веднага се вижда! И аз много се гордея с тях! И смятам, че имам абсолютния продуцентски успех, че съм намерила точно тези трима души!

– А трудно ли се влиза в душите на известни хора, които сякаш недоброволно или пък – да – винаги са били капсулирани в някакъв медиен образ? В първи сезон – на „Открий себе си” видяхме много такива личности – Джина Стоева, Емануела, Кирил Ефремов и всички негови съквартиранти от „Къртицата”, и т.н.

• Те какви трябва да бъдат всъщност няма значение. Те могат да продължават да са си такива. Но когато говориш със специалист, който е много добре подготвен, както и да му въртиш медийния си образ, както и да му въртиш капсулата си, той все едно я е отворил! И когато ти усетиш, че той, освен че ти е отворил капсулата, на всичкото отгоре и разглежда с добрите очи на много знаещ майстор, някак си му имаш доверие веднага. И тук не става въпрос до това да упорстваш, да затваряш мидата – никой не го прави при тях. Просто няма желание.

– Помня едни невероятно закачливи моменти от „Открий себе си” – като например темата за епилацията на Кирил Ефремов?

• А… аз тогава направо се изумих. Беше ми доста смешно, защото Кирил Ефремов действително беше доста по-добре епилиран от мен (смее се). Ние се пошегувахме преди да започне предаването с него и след това темата просто продължи и в ефир. Но беше забавно. Ние не се държим там като някакви кифли…

– Ти беше водеща на две предавания преди лятото – „Открий себе си” и „Съдът влиза”. Сега, когато се завръща „Искрено и лично”, ангажиментът със „Съдът влиза” приключва! Такова съобщение чуха всички от ефира…

• Да, ние обявихме, че аз излизам като водещ от „Съдът влиза” и водещ вече ще бъде главният редактор на предаването Владо Береану.

– Не мога да не те попитам за отношението към Алис Крайчева, която преди броени дни си отиде от този свят, което ти никога не си крила…

• Загубата на Алис Крайчева означава за телевизията същото, каквото и тази на Васа Ганчева. Загубата на хора, които имат този неповторим вкус за телевизия, този тон към нея, те знаят как трябва да изглежда тя. И бяха като котва, около която можеш да се оцениш къде си. Това е много тежка загуба! Васа Ганчева много пъти е била в студиото на „Искрено и лично” – аз винаги съм се отнасяла със страхотен респект. И даже ето, тази тревичка (показва ми саксията, бел. ред) ми е от нея – тревичката е с малки бодилчета, също както беше и Васа. Много си я гледам. И двете имаха някаква безстрашна категоричност, и аз си мисля, че именно в това категорично да си изразиш мнението, без да увърташ и да се харесаш с мнението си на 5-ма или на 6-ма от “клечките”, е тяхната уникалност. Повечето хора така размито и неопределено говорят, че нито разбираш какво казват, нито дали са убедени в казаното, най-малкото дали то изобщо е тяхно мнение… безхарактерни. А Алис и Васа можеха да се изкажат – твърдо, ясно, точно, конкретно. Когато Васа Ганчева е идвала при нас, стоеше много царствено. Много ми липсват и двете! И много ще ми липсват! Много ми е жал… Хачо (Хачо Бояджиев, бел. ред) – също го няма. Един друг човек, който можеше да погледне всяко предаване и да каже къде какво куца – изключително добър. А Алис Крайчева беше съвсем скоро, преди лятото, в „Открий себе си” и си говорихме, че трябва да отидем да пием кафе. Същото си говорехме и с Васа Ганчева преди време. И на мен ми е някак си много съвестно за това. Нито едната, нито другата натоварваха със собствените си трудности ипреживявания. Те бяха над тези неща. Много мъжки момичета и двете. Страхотни! Това, което ме притеснява е, че ние продължаваме да не си използваме максимално авангарда. Хората, които могат, които знаят как! 

– Меги, ти имаш четири деца, някои от тях вече имат собствени семейства, собствени деца… Как възприемат те една толкова динамична майка, каквато си ти? Това е коствало не малко за всички…

• Те сега всички имат нужда от повече време с мен – сега, когато имат самите те деца, така са имали нужда от повече време с мен и преди, само че поради други причини. И когато ме няма, си получавам съответното (усмихва се)… Сега също от време на време виждам, че имат такива моменти, сърдят се, че не съм писала отдавна и така сигурно събуждат в себе си някакви стари рани, в който е трябвало да бъда някъде до тях, а ме е нямало. Но така е станало… В крайна сметка, ако аз не работех, нито една от тях нямаше да е никъде сега – щяхме да сме си в Русе и да сме кисели лелки всичките (усмихва се). Иначе Дора например, която има детенце, си е същата. Даже наскоро гледах един материал – когато тя е на 14 години и си маха маската в студиото на „Искрено и лично” – един момент, който много зрители помнят – реакциите й сега са същите, лицето й е същото, държанието – също. Което е хубаво. Тя обаче, много се притеснява, че вече е на 27 години, а всички й дават не повече от 16… Аз се радвам, че те някак си не убиха децата в себе си, не се превърнаха във възрастни, досадни на самите себе си. Мисля, че това го имат от мен, със сигурност.

– А ролята на баба как ти се отразява?

• Ами същата е като на майка (смее се). По същия начин. Аз много обичам да се занимавам с деца. На мен най-добре ми е било, когато съм с тях, но когато работиш, когато не можеш да обърнеш достатъчно внимание, нямаш избор просто. И сега е същото – искам да съм си с момиченцата, с техните бебенца… бих била много щастлива да имам такова време и някой така да ми осигури финансовата свобода за това, но какво да се прави… трябва да разчитам на себе си. Не можеш да имаш цялото време на света, но затова пък си имаме нашите си моменти, например почивните дни, когато можем всички да отидем някъде, говорим с часове. И те много си спомнят пътуванията ни в Сандански, в Арбанаси, във Велико Търново, в Свети Влас… Ние много пътувахме заедно, за да компенсирам някак си това, че ме няма през седмицата.

– Твоето лято се оказа много динамично… Пътувания, сватба!

• Твърде динамично, бих казала. От едната жега на другата. И беше много смешно, защото всички смятаха, че ето – аз нали съм в Италия, а там колко е хубаво, а аз дори не бях излизала изобщо навън. Защото на по-малката ми дъщеря бебенцето беше на шест дни – тъкмо го бяха взели от родилния дом, когато аз отидох. Не можех да отида по-рано заради снимките на „Открий себе си” и на „Съдът влиза”, които още не бяха свършили. Заварих едно много малко и сладко бебе. След това отидох на сватбата в Тунис – на другата си дъщеря. След което се върнах тук и започнаха емоциите по „Искрено и лично”. Така че аз имах една много динамична година, благодарение на Иван и Андрей, която започна от изпращането на Дора и на мъжа й, и на малкия Яни в Копенхаген – на 9-ти януари – и от тогава мисля, че не съм спала нито една нощ нормално. Но нищо пък… пет години нали се помотах преди това, поработих върху себе си.

– Последното заглавие, което четох за теб – под формата на твой цитат, беше: „Повече няма да се омъжвам!” Защо те преследва постоянно тази стилистика за сватбите, мъжете…

• Това ли е било най-интересното във всичко, което съм казала?! (смее се). И честно казано наистина не знам защо ме преследва такава стилистика – това е днешното впечатление на колегите – че хората се интересуват предимно от това. Аз разбрах и винаги съм знаела, че не трябва да се подценяват нито зрителите, нито читателите, изобщо гражданството в България. Ние сме много малко хора, тук не може да се сервира едно и също. Тук хората, дори когато не могат да си изразят по най-добрия начин мислите, не означава, че ги нямат. Аз съм си писала с българи, които така си изразят мислите и имат такова интересно мислене, колкото аз никога през живота си не съм могла да изразя. И в същото време не са писатели, не са професори, не са доценти – но аз страшно много ги уважавам и съм респектирана. И когато си представя тези хора пред екраните, а пък им разказвам за поредната козметична операция на еди-кой си, някак си това да го правя всеки ден… ще ми бъде много неприятно. Срамно дори. Между другото много хора ме поздравиха от гостите в първия снимачен ден – със завръщането на „Искрено и лично”. Странното беше, че всички казваха: „О, колко много се радвам. Нямаше къде да се отиде, нямаше къде човек да си каже какво мисли, добре, че се върнахте в ефир”. Радвам се, че ТВ7 възприеха този курс – надявам се да е успешно.

Каре: Тв водещата за “Биг брадър”: Благодаря ти, Господи, че не съм мъж!

“Гледах Брадъра… Весело предаване! Страхувам се само да не засънувам тази нощ “социоложката” Мира по бански – страшничко беше, пфу-пфу! Или зяпналата Лияна – добре, че манипулацията, която са й правили беше в устата (както казва моя приятелка-стоматолог: “всеки път, когато някой ми зяпне да му гледам зъбите, се радвам, че не съм гинеколог…”)… И да си призная… Лияна събужда у мен някакъв звяр – само като си представя как върви наоколо и с този жален тон неуморно нещо изяснява…. Бъррр! Благодаря ти, Господи, че не съм мъж!.. И още: не познавам бившия съпруг на “социоложката” Мира, както я нарича Брадъра, но на негово място всяка вечер бих черпила познати и приятели за развода си!”, написа онзи ден Миглена Ангелова в личния си фейсбук.

Интервю на Анелия ПОПОВА