Не откривам фронтове. Не се сражавам. Не се надпреварвам

- Меги, честито завръщане на екран! Помня, че миналата година беше споделила във фейсбука си иронично писмо, адресирано до Нова телевизия, в което изразяваш искреното си възмущение.. Как се получи сега този обрат?

• Благодаря ти. Ще оставя първата част на въпроса без коментар, пък и писмото, което имаш предвид, не беше адресирано до Нова... А обратът... не е точно обрат. Животът ни поднася всякакви възможности. Това, че не бях на екран, ни най-малко не означава, че съм спирала да работя професията си. Знам, че моментите, в които животът забавя ритъма и облекчава натоварванията, трябва да се използват за развитие, много да се чете, да се срещат авангардни хора от различни области... Ние сме си говорили за самочувствието и обученията, които получих от колегите в руската Академия за телевизия и радио. Там и с тях се чувствам най-добре в професионален план.

- Може ли да се каже, че са се опитали да ти извадят очите, но вместо това ти изписаха веждите?

• Аз не играя в тези игри. Не откривам фронтове. Не се сражавам. Не се надпреварвам с никого. Вярвам в полезността. Ако съм полезна за хората пред екраните, ще съм щастлива, тоест професионално реализирана. Ако не съм полезна, значи трябва да разбера на какво се дължи и да направя съответните корекции. Не искам да заемам ничие място, но през годините разбрах и че вакуум в обществото също няма и не е решение да се оттеглиш, защото не ти харесват тенденциите в професията. Ако си добър, трябва да намериш пътищата, които ще те изведат на “твоето” си място.

- „Искрено и лично” е твоя запазена марка! Сега обаче, ще водиш съвсем ново предаване. Предизвикателството по-голямо ли е?

• Предаването всъщност никак не е ново. То е естественото продължение на “Искрено и лично”. В самото “Искрено и лично” тече моята кръв, образно казано, и то е живо. Стилът ми не се е променил и няма как да се промени – това съм аз. А предизвикателството... За мен предизвикателство е Животът. А работата - е удоволствие и страх. Нощните страхове - големи и ужасни, които изчезват на зазоряване. Дали си на прав път, дали няма да объркаш хората, вместо да им помогнеш... Дали ще успееш да им покажеш това, което искаш. Дали няма да създадеш твърде големи очаквания и у себе си, и у тях, и да се разочароваш... Дали си достатъчно зрял, за да не попаднеш в капаните на професията.

- Пишеш: „Разбрах, че сме съвършено неподготвени за живота, че работим с объркани понятия, на които подменяме смисъла и като резултат получаваме не това, което сме искали”. Дешифровай малко повече тази мисъл..

• (смее се) Цяла концепция за предаване създадох... Ангажирах кого ли не и за съвети, и за тестване... Не може с две думи... Хайде да обясня така: от това, което съм чела, благодарение на голямата си дъщеря - (тя има достъп до всякакви древноегипетски текстове и голяма част от тях тя превежда за пръв път, след като преди хиляди години са били написани) разбрах, че някога хората са живели с изравнени знания за живата природа и за душата си. Впоследствие, поради конкретни причини, почти 2000 години съвършено са загубили или объркали знанията си за душата. Все още не са загубили знанията си за живата природа. Или поне не всички, макар че отиваме нататък. Все още никой няма да гризе скалата, само защото някой идиот твърди, че тя всъщност е хляб. Не, че не дъвчем всякакви добавки и не се тъпчем с лекарства срещу всичко - още не сме стигнали обаче до скалите. По отношение на душите си, от столетия правим точно това: гризем скали, защото някой идиот не просто ни е казал, но и набил в главите ни с всевъзможни методи през хилядолетията, че това ни храни. Примерно, наричаме доброта твърде много прояви на недоброта: овчедушието не е доброта, наивната милозливост не е доброта, липсата на характер не е доброта, глупостта също не е доброта, безхарактерната отсъпчивост също не е доброта и т.н. Не мислим за тези грешни припознавания, но сме убедени, че да си добър е прецакня! Обърканите неточни понятия, дават неточни и объркани представи. Те - от своя страна зефинират грешни цели. В резултат имаме невротизирано общество, което се лута в хаоса и иска да мисли и прави всичко друго, само не и да развива себе си, защото не знае нищо за себе си. А единствено подвластни сме само на себе си. Трудно може генерално да се обяснят тези абсурди. Поради тази причина вече четири години разказвам концепцията на предаването. И считам, че телевизиите, вместо да се чудят с какви глупости да вдигат гледаемостта си, трябва да бъдат полезни, преди всички дружно да сме изперкали.

- Залагаш на доста провокативна тема още в първото си предаване – „Мазохисти или щастливци са семейните мъже”. Какви са според теб?

• Ще е заблуда, ако някой очаква поредните феминистки изцепки. Аз доста пораснах за последните 15 години. Мисля, че и преди 15 години не съм делила човечеството на прекрасни жени и противни мъже, но определено по-добре разбирах жените, върху които проектирах, както повечето хора правят, себе си - своите мисли и възгледи. Сега считам, че жените са твърде напреднали в еманципацията и никак не са станали по-щастливи. Мъжете имат нужда от спешна еманципация. И очаквам, като по-логичен по природа пол, покрай еманципацията си, да обяснят и на нас някои важни моменти в отношенията ни, и по този начин да ни направят по-щастливи. Всъщност, всеки живее така, както заслужава. И всеки в края на всяка своя история в живота си, получава точно това, което всъщност е искал в началото, но го е получил И с минусите, които е игнорирал в началото поради глупост или незнание, концентрирайки се само върху плюсовете. Правилото в природата какво е? Големият плюс е балансиран с равен на него минус. Когато игнорираш правилото, седиш като бабата в приказката за златната рибка до разбитото корито, полусъборената къща и глупавия дядка, който те е слушал, вместо да завземе навреме “властта” и да подсигури и на теб, глупачката, нещичко.

- Мисля, че си успяла отдавна да опознаеш мъжката психика. В този смисъл ще разчиташ ли и на мъжка аудитория за предаването си? Защото в „Искрено и лично” жените бяха акцент.

• (смее се) Ако си “опознал” нещо докрай, то ти е време да мреш, за да освободиш място за незнаещите изследователи, които населяват нашата планета.... Така, че нееее, нищо не съм опознала. А чисто професионално, женската аудитория остава като цел, поради основното предназначение на жената - тя по природа определя начина на отношенията между хората. Тя го прави и в семейството, и на работа, и в компанията… Истерична жена - смазан мъж. Спокойна жена, познаваща себе си и мотивите на поведението на хората поне в основни линии - спокоен, реализиран мъж. И всички са “хепи”.

- Разбрах, че освен авторското си предаване, ще водиш и „Съдът влиза” – в компанията на съдия Искра Онцова. Асоциациите с Нана от „Съдебен спор” притесняват ли те?

• (усмихва се) Гледала съм едно-единствено издание на “Съдебен спор”. Брой 100. И то не цялото. С дългата интродукция за това, кой няма да се радва, че “ни вижда в ефир” и т.н. Смешни са ми инфантилните въвличания на зрителите в заддекорните надцаквания на екипите - говоря генерално, не конкретно. Ако оставаш някъде заради това да натриеш нечий нос, или ако се появяваш някъде заради ниската си самооценка, то по-добре е за самия теб, да си вземеш куче и да му се правиш на интересен и значим господар, колкото ти поиска душата. Неприятните последствия за самия теб ще са минимални. Очакваш ли да ме асоциират с Нана наистина?! Разговор тип „разпит на антифашист в Гестапо”, където аз съм в ролята на амбициозен млад офицер от SS, мисля, че никой не е виждал с мое участие, а вече съм твърде стара, за да се променям. Няма как да ме асоциират. Зрителите не са глупаци.

- В телевизията със сигурност си се сблъскала с много доброжелатели. Със сигурност има и такива, които ти завиждат и на потенциала, и на хъса! Как реагираш, как се справяш с такъв тип ситуации?

• Аз не мисля за това. За мен е важно да задушавам навреме в себе си всяка надигаща се сянка на завист към някого, за да не отровя душата си, за да не я направя непосилно тежка. Това е моят избор. А ударите под кръста са в голяма степен силно образователни. Ако си добър в работата си, значи ще ги предвидиш и ще ги избегнеш. Ако не си обърнал внимание, значи е добре да те заболи по-силничко, за да го запомниш и да се пазиш по-успешно следващия път. Ако не си добър в работата си, то ударите рано или късно ще те унищожат, което пък е своеобразно добре за всички. Ако ли пък ударите са във вид на подливане на вода пред ръководството, те или ще те научат да преодолееш гордостта си и да говориш направо с шефовете си, или - ако шефовете са глупаци, ще те загубят. А скоро ще загубят и организацията си или поста си, тъй като глупавите шефове дълго не се задържат никъде.

- Фолкпевицата Камелия тайно ти се възхищава, но не се осмелява да размени и две думи с теб – това чух от един познат, който ви е засякъл случайно на светско мероприятие. Какво мислиш за това?

• Хората харесват в другите чертите, които самите притежават. Така че, ако е вярно, че ми симпатизира, значи с Камелия имаме допирни точки и аз ще се радвам да открия кои са те. Лошото е, че на светски мероприятия аз почти не виждам лицата. Обикновено е тъмно или нещо свети в очите… Рядко ходя на такива места. За Камелия знам, че има стабилна лична връзка от много години, това предполага интересни лични качества. Ако въпросът има за цел да провери доколко съм предубедена към хората - ще спестя много думи. Не съм предубедена. Или най-малкото бързо ми минава. И съм силно доброжелателен, добър човек. Ще се радвам да се запозная с Камелия.

- След „Вип Брадър” Кристина Патрашкова буквално взе под крилото си плеймейтката Златка, независимо че преди това я „превърна” в нарицателно с израза си „Държавата на Златките”. Толерираш ли подобно поведение?

• Мисля, че има нещо твърде претенциозно в това да вземеш някого под крилото си. На никого не му е мястото да стои под крило. Независимо чие е крилото. А дали е последователно първо да упрекваш, а после да харесваш... Това е нормално и е белег за развит интелект. Само глупаците не се променят.

- Интересно ми е какво означава за теб израза „ниска топка” – най-вече от гледна точка на телевизии, водещи, журналисти?

• Нищо не означава. Не е в моя речник. Ако с нещо не съм съгласна, изобщо не ме интересува кой каква топка е - казвам си мнението със съответното уважение към личността на човека отсреща, но не и към това, което причинява с действията си.

- Извън телевизията – „новината”, че си станала баба, обиколи почти всички медии. Но май това е леко закъсняла информация?

• С почти 13 месеца - 9 бременност и четири месеца живот. Интересното е, че не съм го крила, но и не мисля, че представлява обществен интерес. Доколкото разбрах Жоро Игнатов, с когото работих 6 години в “Искрено и лично”, където той буквално порасна, беше пуснал “новината” на стената си във фейсбук. Защо толкова е забавил реакцията си или защо не е бил в течение... не зная, не е характерно за него. Забавното е, че статуса ми на баба по отношение на едно малко, прекрасно, гукащо, умно бебешорче, не прибави 200 години към биологичната ми възраст и аз съм си предишната готина, любопитна, реагираща, свежа и млада душичка. (смее се)

- Как приемат децата ти всички писания, определения и цялото това системно жонглиране с всякакъв род информации – в повечето случаи непроверени?

• Здравословно го приемат. 75 % от децата ми напуснаха страната, в която са по-важни клюките, а истината се приема, само като разновидност на някакво лично мнение.

- „Отговорността е дресирано развита у мен. Осъзнавам, че трябва да се отърва от този свой навик. За да мога да пусна някои задължения на друг..” – това са твои думи от преди няколко години. Още ли е такава ситуацията?

• Мисля, че положените усилия да се убедя, че няма човек, който може да контролира всичко, са дали резултат. Сега, когато ми напомни тези думи и ме накара да се замисля, осъзнавам, че да, трябва да се похваля, живея по-спокойно и да - мога да се доверя и на други хора. Възможно е да съм се научила и да избирам по-добре хората около мен. (усмихва се)

- Има ли нещо, с което никога не би направила компромис в живота си?

• Да, има. Животът е празник, светлина, лекота и няма да направя компромис с това си убеждение, няма да направя от себе си примирена жертва.

Интервю на Анелия ПОПОВА