*Автомобилното състезание „Овация 2018” е най-новото начинание на тв водещата Миглена Ангелова. Инициативата „Отговорни млади шофьори”, която се проведе на 7 октомври до Националния стадион „Васил Левски”, събра на едно място десет млади и красиви, популярни дами. За тях и най-вече за самата идея на „Овация” – чието зимно издание предстои, искрено и лично ни разказва нейният автор и организатор – Миглена Ангелова.*
- Меги, оказва се, че и без тв ефир динамиката е неизменен фактор в живота ти, и въпреки че в момента не водиш предаване, се видя, че се справяш завидно добре дори и с организацията на автомобилно състезание. Как се стигна до идеята за „Овация 2018”?
- Седим една вечер с Кузман и си говорим за това колко много пречупени животи има от нещо, което би трябвало вече да не се случва в България, за която смятаме, че вече е част от белия свят. Как младите хора не могат да гледат и да се ориентират от размахани пръсти – както го правеше моето поколение. След това се оказа се, че наша позната наскоро е завършила курс по опресняване на шофьорските си умения в школа за безопасно шофиране. Беше изключително впечатлена от наученото там, а на нея преди това й се беше случило ПТП, но не по нейна вина, а по вина на колата – нов и авангарден джип „Мерцедес”. Автомобилът й така бе блокирал в една локва на магистрала, че тя без малко да падне от мост. Ситуация, заради която тя бе в стрес и в страх, но благодарение на това опресняване на уменията, отново шофира, при това е много сигурна и уверена зад волана. Колкото и добър да е един шофьор, ако не познава добре автомобила, който управлява, никога не може да бъде и толкова сигурен. Аз, например, никога досега не се бях замисляла, че предно и задно предаване, и 4x4, се карат по различен начин, защото по различен начин се държат на пътя. Затова с Кузман решихме, че искаме да направим, както се казва в България – нещо по въпроса. Да, в момента аз нямам ефир, от който да го направя, но това се оказа много полезно в този случай, защото така се роди идеята да организираме състезание, в което да участват различни групи млади шофьори. Млади шофьори, защото си струва да променяш навиците само на хора, които още ги нямат. А това са едни млади и отворени хора, които не се притесняват, че не знаят, не се чувстват прецакани, както се случва при моето поколение, което по принцип знае и е наясно с всичко.
- За да се реализира подобен проект обаче, трябва да се отворят много врати по пътя… Това лесно ли се случи?
- Не знам колко пъти съжалих, че сме започнали да правим този проект, защото се оказа наистина много сложно, но в същото време е от проектите, които сякаш вървят от само себе си, а това обикновено означава, че много хора искат да се случи и разбират, че има нужда. Първото място, където отидохме с Кузман, бе Safety Driving Academy (Академия за безопасно шофиране) – на автомобилните състезатели Митко и Владо Илиеви, баща и син, с които заедно започнахме да мислим какво можем да затворим в София, за да може повече хора да присъстват и да подкрепят тази инициатива. И решихме това място да е паркинга до Националния стадион „Васил Левски”. Следващата стъпка бе дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм” към Столична община, с която до момента не съм имала допирни точки. Знам за г-жа Фандъкова, че е интелигентен човек, но не очаквах, че г-жа Ирена Димитрова, която ни посрещна, е толкова интелигентен, бързо мислещ и отзивчив човек. Тя веднага започна да мисли как да ни съдейства така, че да се случи проекта – на фона на затворените улици, ремонтите в София и седмицата на спорта. Тази жена изписа тонове писма, отворихме й толкова работа, че чак ми е съвестно. Междувременно се оказа, че паркингът е нов и с нов собственик – а това е друга общинска фирма, с която също водихме преговори. Специални благодарности на Галя Бежанска, както и на Кристина Лазарова от дирекция „Сигурност” към Столична община, мениджмънта на Национален стадион „Васил Левски”. Всички тези хора съдействаха за това да го има Движението за отговорни млади шофьори.
- Каква е конкретната цел на автосъстезание „Овация”?
- Да се случи Движение за отговорни млади шофьори, каквото има в много страни по света, с които сме влезли във връзка, както и със Световната здравна организация. И искаме да комбинираме дейностите си нататък така, че да бъдем част от една мрежа, която има много трудни задачи, но много хубави цели. Смятам, че това може да се случи и в България – с усилията на много хора. Медиен партньор ни стана Нова телевизия, както и агенция „Блиц”, а също и много журналисти.
- Разкажи ми малко повече за участниците в състезанието?
- На мен, от една страна, ми се искаше в това състезание да участват млади хора, които са следвани и представляват пример за другите. Разбира се, сблъсках се с нещо интересно – че има млади хора, които нямат глас по отношение на своите изяви извън сцената. Хубаво е да имаш продуцент, но когато той е много голям и каже: „Ние за без пари не щем!”, няма как. А аз никога не бих платила за участие в кауза! Дори да имахме бюджет, който да ни покрие разходите – на какъвто се надяваме от рекламодатели – и дори многократно да надхвърляше нашите необходимости, никога нямаше да платя за кауза. Човек, на когото му е платено, за да застане зад нещо, по-добре да не го прави. И аз съм сигурна, че изпълнители като Тита, Дара, Михаела Маринова, Михаела Филева, които аз много харесвам, вероятно дори и не знаят, че са канени да се включат в подобна инициатива. На практика това е пропусната възможност да докажеш, че си фактор! Защото може и много хора да се кефят на песента ти, но ако те не вървят след теб, ти как да си докажеш, че наистина си звезда?!
- Но пък Гери-Никол се е оказала доста приятна изненада за теб…
- Да, свързах се с Гери-Никол и почти бях убедена, че ще получа твърд отказ. Но се изненадах приятно – и тя, и майка й, са изключително отзивчиви, слънчеви и сериозни хора. Гери веднага се съгласи и много отговорно подходи към каузата. Другият човек, който исках да видя по някакъв начин ангажиран с „Овация”, беше Дивна. Първоначално всеки ми казваше, че няма смисъл да я търся, защото няма да се съгласи, но аз вече имах впечатление за нея, без изобщо да съм я виждала на живо, нито да я познавам. Представях си един изключително слънчев човек. Момиче, което от малко живее на сцената, но изведнъж остава без този си живот. И тук визирам Слави (Слави Трифонов, б.а.), когото уважавам, но и който не биваше да се изказва по начина, по който го направи за нея. Защото той знае, че в България подобни изказвания винаги намират подкрепа у хората, които разбрали, не доразбрали, гледат да се присламчат до силния и да упрекнат, за да се възвисят така над този, когото упрекват, особено когато той е известен човек. Иначе можеш да докараш един човек до самоубийство или самоликвидация – дали ще си приключиш физически живота или само ще загинеш като творец, аз смятам, че от това всички страдаме. От това, че Дивна не е на сцената, сега страдат феновете й и хора, на които тя може да донесе радост – а това не е добре.
- Как реагира Дивна на това предложение, предвид обрата, който се случи в живота й след ужасния инцидент? И потвърди ли се първоначалното ти усещане за нея, като за човек?
- Успях да се свържа с Дивна и имахме около 30-минутен телефонен разговор. Тя наистина е този изключително слънчев и много свестен човек, но с много наранена душа. На мен ми е много тъжно за това, което си е причинила сама на себе си, обвинявайки се за неща, над които няма власт. Тя не е пресмятала как и кого да убие на пътя! И другото, което аз прекрасно знам от опита си, виждайки известните хора в България как се държат, е, че ако тя беше загинала – всичките тези, които викаха по нея, щяха да правят минута мълчание, щяха да извадят от архивите си снимки, в които са я подкрепяли по някакъв начин, да се отъркат и о това нещастие и да изкарат себе си отново по-добри, отколкото са. И казвам това, съвсем ясно разбирайки в този момент на колко хора стъпвам по краката и по мазолите, но лицемерието, както в Къщата на „Биг Брадър”, така и в нашето общество, с което много сме свикнали, изключително много ме дразни. Тези неща трябва да се казват малко по-директно. Аз никога няма да забравя „Индиго”, Лим, и колко много хора се появиха на екран, за да си покажат книгите, да имитират съпричастност... Ако тези хора наистина бяха съпричастни, тези нещастия нямаше да се случат и толкова много деца нямаше да са загинали в България! Децата загиват заради нехайството и глупостта на възрастните. Видях се с Дивна и направихме едно чудесно интервю – на една поляна, седнали върху две възглавници. След разговора тя ми каза, че ми е благодарна за подкрепата, а аз й отговорих, че ако наистина ми е благодарна, трябва да се върне на сцената! Тя е много свястно момиче, много добро същество. И ако някой познава Дивна, то задължително трябва да я обича, а ако не я обича, значи не я познава. След срещата ни тя ни изпрати новата си песен, която Дивна е писала миналата година, преди инцидента. И тогава са си говорили с Кристин как ще я снимат заедно. И сега това наистина ще се случи. И когато тя е готова с клипа, ние ще пуснем и разговора си с нея в нашия ютуб канал.
Тук в разговора ни се включва и Кузман Примджанов, за да сподели своето усещане от срещата на Меги с Дивна:
„Искам много да споделя нещо за тази тяхна среща, защото това е, което се опитвах да споделя с Меги от доста време, но не знаех как, до този момент. Не мога да кажа, че съм чувствителен като мъж и човек, контролирам емоциите си донякъде, но на въпросната среща два пъти си слагах очилата. За последните 30 години със сигурност не съм виждал толкова чисто, лично и искрено отношение, каквото имаше Меги към Дивна. И по-интересното за мен бе, че и отношението на Дивна към нея бе същото. Приличаха ми на две момичета, които са едно, познават се от много години и имат невероятна симбиоза помежду си. Много чисто отношение”.
- А кои са останалите участници?
- Потърсих още Алекс и Влади, но се оказа, че и двете не могат да карат кола, но искат да бъдат пример и част от Движението, защото отговорният млад шофьор трябва да знае, че отговорността е негова и трябва да се държи съгласно своите задължения, но да има и съответните права. Например правото да изхвърля от колата си всеки, който му пречи по някакъв начин. Има теми, които просто трябва да се говорят, защото няма научени хора. Както казва Владо Илиев – аз три пъти съм се учил, буквално от нулата, да карам кола – например, защото се променя системата за задвижване и трябва да се адаптираш към това. Той ме попита: „Ти колко пъти си натискала спирачка внезапно?” и аз отговорих – „Нито веднъж не ми се е случвало и се гордея с това.”, а отговора бе: „значи ти не познаваш как колата ти спира!”. Не познавам, за съжаление, а трябва. Това е едно от многото неща, с които се сблъскахме и дай Боже да ги споделим в ефир. Също така въпроса за мобилните телефони, които могат да почакат, докато шофираме, а също и – че трябва да се поставят колани и на задните седалки, защото според Световната здравна организация шансовете да се оцелее при челен удар се увеличават с 61% при наличие на колан. Свързах се и с Ася Капчикова, чийто боен дух и точност много харесвам. Както и с Биляна Лазарова, която е и най-младият ни участник, само на 18 години. Тя неотдавна взе свидетелство за правоуправление и е много сериозен човек, с голям потенциал, който съм убедена, че ще развие. Много сериозен и стабилен участник е и Надя Петрова – актриса от уеб тийн сериалите „Не така, брат” и „Килерът”, която има едни огромни сини очи, и също е много директна, бойна, отговорна и искрена. Наш участник е и Ралица Добрева, която познаваме от редица тийн сериали – също много отговорно и сериозно момиче. Ева Георгиева, която също ми е на сърце, защото тя е истински тайфун – много весело момиче. Още, когато я поканих да участва, без да съм сигурна дали изобщо кара кола, тя отвърна: „Разбира се, че карам и имам намерение да спечеля състезанието!” После й обясних, че целта не е да спечели състезанието, а да участва в него, защото участвайки вече е победителка. Лице на „Овация 2018” е Тамара Георгиева, която е „Мис България 2017”, а отскоро и „Miss Planet 2018”.
- Всъщност това не е типично авто състезание, тип рали, а преминава през доста смислени етапи…
- Точно така, това е едно много различно състезание и ако някой си представя рали, да забрави – нашата надпревара ще изглежда красиво, освен това ще бъдат представени коли с повече системи за сигурност. До деня на състезанието пазехме повечето условия по протичането му в тайна от състезателите. Етапите са три. Има и два симулатора – един за челен удар и друг – за преобърната кола, от които ще трябва се излиза за време.
За самите участници всичко това е много полезно. За водещи се спряхме на Алпер Чочев и Боби Борисов, по-известен като Боби Star Reporters. Боби даже има лична причина да участва в каузата, защото преди няколко месеца много близък негов приятел е загинал в ПТП.
- Самата ти също си активен шофьор и предполагам доста съобразителен и разсъдлив на пътя?
- Първо аз доста късно станах шофьор – бях на около 30, но това, което постоянно ми повтаряше инструкторът, беше: „Ти имаш картечница в ръцете!” Нещо, което се оказа много важно за отговорен човек като мен. Но на мен не е необходимо да ми се случи нещо, за да знам какво би изпитал човек. Наясно съм как не бих искала да пречупя моя живот – и като водач, и като пострадал. И веднага се сещам се за онова нещастие с Максим (Максим Стависки). Тогава ние направихме предаване, което бе в защита на човечността. За едни герои, за които нямаше журналист, който да не се гордее, че ги е интервюирал. И когато се случи произшествието с него – нито го оправдах, но не го и упрекнах, защото за това си има други сили. Ако някой може да си представи какво е за един човек, все едно кой, да причини, каквото и да е било увреждане, още повече пък смърт, това остава за цял живот. Неговият живот вече е по някакъв начин пречупен. За разлика от него за мен, по отношение на Дивна, има още надежда – тя да не продължи да се чупи, защото Кристин й е много добра приятелка, и тяхното приятелство, въпреки това оцеля, оживя и е пълноценно. За мен висша проява на широтата на човешката душа е когато някой, игнорирайки своята болка, усети чуждата. Това е велико!
Интервю на Анелия ПОПОВА